Старобългарски речник
ломт 
ломт -ломлѭ -ломш несв Чупя, разчупвам прмѣте ѣдте. се естъ тѣло мое ломѧщее сѧ ꙁа вꙑ СЕ 46b 10 Срв. Е15а 4—5 (ло)мѧщее (сѧ) (Мирчев, Кодов, с. 240); се естъ тѣло мое ломімое ꙁа многꙑ К 7b 19 се стъ пльть моꙗ ꙁа вꙑ ломмаꙗ въ оставьн грѣховъ С 353.8 Изч Е СЕ К С Гр κλάω ломіт Нвб ломя ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Ломец МИ Ломнице МИ Лом МИ Ломци МИ СНМБ Лома МИ ХХ,ЛИМР Ломан МИ Ломище МИ ГХ,МИМ ломя се НГер ломи се, лом ’ат с’а ДА