Старобългарски речник
ловьць 
ловьць -а м Ловец да ꙗкоже овьцꙙ травꙙштма влькомь. овꙿцеѭ лꙙѫтъ ловьц С 328.24 Образно. ꙇ рее ма съ прдѣта вь слѣдъ мене. ꙇ сътворѭ вꙑ бꙑт ловъца ловѣкомъ М Мк 1.17 З.Срв. Мт 4.19 З,А, СК; С 496.3 ходѧ съ пр морі галілестѣамь відѣ дъва брата ... бѣсте бо ловца А Мт 4.18 ловьць рꙑбамъ ἁλιεύς Риболовец, рибар бѣста бо рꙑбамъ лоцⷡаꙺ (!) СК Мт 4.18 Изч М З А СК С Гр λυκόϑηρ ἁλιεύς ловъць Нвб ловец ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ловач м диал ДА Срв Ловцѝ МИ ГХ, МИМ Ловец МИ СНМБ