Старобългарски речник
летѣт 
летѣт -лещѫ -летш несв Летя, хвърча  вьꙁіде на херѹвімъ і летѣ. летѣ на крѹлѹ вѣтръню СП 17.11 не ѹбоіш сѩ отъ страха ноштьнаего. от рѣлꙑ (!) лⰵтѩштѩ вь день СП 90.5 ѡкръсть стоѩща. ꙇ летѧща. страхомь непрстѫпънꙑѩ славꙑ твоеѩ. ꙁакрꙑваѭтъ сѧ СЕ 4а 19 Изч СП СЕ Гр πέτομαι περιπέτομαι Нвб летя ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА