Старобългарски речник
к҄ѵрнѣ
к҄ѵрнѣ
-ꙗ
м
МИ
Киринянин, киринеец, жител на Кирена [Кириния, Киринея — град в пров. Либия, Северна Африка]
ꙇ ѣко повѣсѧ емъше смона едного кѵрнѣа грѧдѫшта съ села
М
Лк 23.26
Изч
М
З
Гр
Κυρηναῖος