Старобългарски речник
кꙑт сѧ 
кꙑт сѧ -кꙑѫ сѧ -кꙑш сѧ несв Гордея се, възгордявам се, надувам се, перча се, ставам надменен а не по свꙙтꙑмъ ходꙙ словесемь. то  стьствꙗ. а словеса мже сꙙ кꙑтъ. горꙿко прѣтръгнетъ С 338.11 Изч С Гр ἐπαίρομαι Нвб Срв кича [се] ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР ДА