Старобългарски речник
кꙑка 
кꙑка -ꙑ ж Коса, косъм ѹподобль тꙑ раба твоего сего. постргаѭща кꙑкꙑ главꙑ своеѩ. ꙇл брадѫ своѭ СЕ 8b 13 Изч СЕ Гр κόμη Нвб кика ’коса, перчем’ диал ВА НГер ЕтМл МлБТР БТР ДА