Старобългарски речник
кꙑꙁньнкъ 
кꙑꙁньнкъ -а м Създател, творец бъ бгомъ. гь где. огньнꙑхъ дхъ. творець бесплътънꙑхъ слъ. хѫдожьнкъ нбсънꙑхъ. кꙑꙁньнкъ. егоже не вдѣ неднъ отъ къ. н вдѣт можетъ СЕ 51а 15—16 Изч СЕ Гр τεχνίτης Нвб Ø