Старобългарски речник
кѹпт 
кѹпт -кѹплѭ -кѹпш св Купя пѹсто естъ мѣсто. ꙇ годна мнѫ юже отъпѹст народꙑ. да шедъше вь блжьнѧѩ градъцѧ. кѹпѧтъ брашъна себѣ М Мт 14.15 З А СК да шедъше кѹпмъ дъвѣма сътома пѣнѧѕъ хлѣбꙑ М Мк 6.37 З ꙇ же не матъ да продастъ рꙁѫ своѭ  кѹптъ ножъ М Лк 22.36 кѹплен бо есте цаноѫ Е 3а 3—4 нѣстъ нꙿсоже тѣлесьна кѹпт. нъ вьсе дѹховьно С 493.16 Придобия. доставя [си]. дарꙑ прнесъ. да непродамꙑ даръ кѹптъ С 363.8—9 Образно. днⷭ҇е. црство нбское кѹпхомъ СЕ 2b 21 М З А СК Е СЕ С Гр ἀγοράζω καπηλεύω πραγματεύομαι ὠνέομαι λαμβάνω ἀπολαμβάνω Нвб купя ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР ДА Срв Купен м ЛИ ЙИв,БСМ