Старобългарски речник
кѹмрьнца 
кѹмрьнца -ѧ ж Капище, езически храм  на ꙁемл҄ѫ помештѫште себе. да не веден бѫдѫтъ въ кѹмрьнцѫ С 137.16 днае же стоꙗше еуктмонъ. пр кѹмрьнц С 137.23  положшꙙ на ꙁем въ кѹмрьнц С 137.22 Изч С Гр εἰδωλεῖον βωμός Нвб Ø