Старобългарски речник
крѣпт сѧ 
крѣпт сѧ -крѣплѭ сѧ -крѣпш сѧ несв 1. Крепя се, укрепвам се, заяквам, ставам силен [образно] отроѧ же растѣаше  крѣплѣаше сѧ дхмь М Лк 2.40 З A СК потръпі гѣ мѫжаі сѩ  да крѣпітъ сѩ сръдъце твое і потръп гѣ СП 26.13 мръ тебѣ крѣп сꙙ  въꙁмѫжа C 193.29 2. Крепя се, подкрепям се, намирам опора  нꙑнꙗ пакꙑ жена на н҄ꙙ крѣптъ сꙙ С 434.20 3. Потвърждавам, поддържам нещо, настоявам, отстоявам ꙇнъ етеръ крѣплѣаше сѧ глѧ. въ істнѫ  сь бѣ съ нмь М Лк 22.59 З он же крѣплѣахѫ сѧ глѭште M Лк 23.5 З 4. Прич. сег. деят. като същ. крѣплѧ сѧ м ῾ο ἀνδριζόμενος Човек, който отстоява твърдо възгледите си  хоштетъ богъ да с въ пльт на ѹвѣтъ.  ѹтврьжден крѣпꙙштмъ сꙙ вѣрꙑ рад С 295.25 M З A СK СП C Гр ἰσχύω ἵσταμαι [вар. στένομαι] κραταιόομαι διϊσχυρίζομαι ἐπισχύω Вж. при крѣпт Нвб