Старобългарски речник
крьщат сѧ 
крьщат сѧ -крьщаѭ сѧ -крьщаш сѧ несв Покръствам се, приемам християнството можета л пт ашѫ. ѭже аꙁъ мамъ пт. л кръштене еже аꙁъ кръштаѭ сѧ кръстт сѧ М Мт 20.22 ЗI кръщаахѫ бо сѧ рее СЕ 92а 11 М З СЕ Гр βαπτίζομαι кръщат сѧ Вж. при крьщат Нвб