Старобългарски речник
кръмь 
кръмь - м Кръмчия, кормчия кръмьѭ ѹбшꙙ. сѫштїхъ с н҄мъ. въ глѫбнѣ потопꙙтъ С 472.13 Прен.Наставник, ръководител, съветник.  самъ спсъ прблжь сꙙ дѣше с н҄ма. наста дѹшевьнꙑ крьмь. рѣшт прѣрѣканьꙗ ю С 474.17 Изч С кръмь крьмь Нвб кормчия ОА ЕтМл БТР АР Срв кърмач, кръмач диал