Старобългарски речник
крѹпца 
крѹпца -ѧ ж Троха, хлебна трошичка ꙇбо  пс ѣдѧтъ отъ крѹпцъ падаѭштхъ съ трапеꙁꙑ господе свохъ M Мт 15.27 З,СК. Срв. Мк 7.28 M З  желааше насꙑтт сѧ отъ крѹпцъ М Лк 16.21 З Изч М З А СК Гр ψιχίον Нвб крупа, крупица, крупка ’бучка, частица от нещо’ диал ОА НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА