Старобългарски речник

крава

крава -ꙑ ж Крещене, викове, вайкане, оплакване, ридание, стенание лютомь гнѣвомъ града родомъ бмꙑ. гда крава  трьꙁанꙗ мѫжь  женъ. въ градьнꙑхъ стьгдахъ  междахъ С 397.11 Изч С Гр οἰμωγή Нвб Ø