Старобългарски речник
крадоводт 
крадоводт -крадовождѫ -крадоводш несв сег деят крадоводѧ м ед мн мн. като същ. Гр.. ὁ συλαγωγῶν Измамник, прелъстител бл҄юдѣте еда къто вꙑ естъ крадоводѧ. прѣмѫдростѭ  тъщеѭ. лестѭ Х II А а 6 да трѣбѣ естъ трѣꙁва дша. мьже мъноꙃ сѫтъ крадоводѧще флософеѭ  тъщеѭ лестѭ Х II В 6 23-24 Изч Х Нвб Ø