Старобългарски речник
которат сѧ 
которат сѧ -котораѭ сѧ -котораш сѧ несв Споря, препирам се, карам се дъвѣма прѣдълежꙙштема вештьма.  котораѭштема сꙙ ма дрѹга къ дрѹꙁѣ С 59.14 Изч С Гр μάχομαι Нвб Ø