Старобългарски речник

коꙁьлщь

коꙁьлщь -а м Коза ꙇ съберѫтъ сѧ прѣдъ нмъ вьс ѩꙁꙑц. ꙇ раꙁлѫтъ ѩ дрѹгъ отъ дрѹга. ѣкоже пастꙑръ раꙁлѫаатъ овъцѧ отъ коꙁьлштъ М Мт 25.32 З А СК ꙇ поставтъ овьцѧ о деснѫѭ себе. а коꙁьлщѧ о шоѭ М Мт 25.33 З А СК Изч М З А СК Гр ἔριφος ἐρίφιον коꙁьлшть коꙁьлішть Нвб козлище Срв козле