Старобългарски речник
клюар҄ь 
клюар҄ь -ꙗ м петръ клюарь Πέτρος κλειδοφύλαξ Петър Ключар — измъчван заедно с Ананий и др. по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 26 [или 27] януари мⷺца еⷬ҇н ҃ж҃ стъⷯ҇ мⷱкъ ананѩ проꙁвѵтера (!)  петра клюарѣ А 141a 28—29 Изч А Нвб ключар ОА ВА АК НТ Дюв НГер БТР АР МлБТР ДА Срв Ключаров ФИ СтИл,РЛФИ