Старобългарски речник

клььтъ

клььтъ -а м При треска — тракане със зъби трѧсѫщѭѭ вꙿсѣм ѹдꙑм его. творѧщѭ клъетъ ꙁѫбꙑ его. пртѫжаѭщ дш его СЕ 45a 2 Изч СЕ клъетъ Нвб Ø