Старобългарски речник
клросьнкъ 
клросьнкъ -а м Човек от клира, от духовенството; свещенослужител, служител в църквата ꙗкоже по двѣма десꙙтьма  трьмь десꙙтьмь рьнꙿцемъ к н҄емѹ прходт.  клроснкомъ  многꙑмъ облашмъ. на благовештень С 519.10  вдѣаше сꙙ то страждꙙ отъ прѣподобьнааго еппа.  отъ творꙙштхъ г҄стерꙿнѫ хꙑтрьцъ.  дѣлател҄ь  клросьнкъ С 553.7 Изч С От гр κληρικός клроснкъ Нвб Срв клирик църк ОА ВА МлБТР РРОДД