Старобългарски речник
клркъ 
клркъ -а м Лице от клира, от духовенството; свещенослужител, служител в църквата  помъ еппъ клркꙑ  мѫжꙙ вѣрьнꙑ С 81.5 бꙑстъ же на странахъ тѣхъ праꙁдьнкъ велкъ. вьс бо съшедъше сꙙ попове же  клрц С 219.20  отъпѹствъ же бѣшꙙ сь н҄мъ клрц С 282.11—12 Изч С От гр κληρικός Нвб клирик църк ОА ВА МлБТР РРОДД