Старобългарски речник
клатт сѧ 
клатт сѧ -клащѫ сѧ -клатш сѧ несв Колебая се, люлея се [образно]  ꙁбавꙙ въсѫ дшѫ клатꙙштѫ сꙙ въ горест даволовѣ С 143.18 Изч С Нвб клатя се ОА ВА АК НТ Дюв НГер МлБТР БТР АР ДА