Старобългарски речник
канддъ 
канддъ -а м ЛИ Кандид — един от 40те кападокийски войни–християни, умр. мъченически ок. 320 г. в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март а въ отьвѣтѣхъ стꙑ каньддъ С 70.28—29 а се мъ мена. дометꙗнъ ... канꙿддъ С 69.16 стꙑ канꙿдъ глагола С 71.16 Срв. С71.21 С73.29 С74.2—3 Изч С От гр Κάνδιδος. От лат. Candidus. каньддъ канꙿддъ канъддъ