Старобългарски речник
каꙁател҄ь 
каꙁател҄ь -ꙗ м Наставник, възпитател  се ѹвѣдѣвъше сътекошꙙ сꙙ. плаѫште стааго.  погребъше го. акꙑ свого каꙁателꙗ  ѹтелꙗ. мъ бꙑвъша. положшꙙ го въ ковъеꙁѣ С 52.3 Изч С Гр φωταγωγός Нвб Ø