Старобългарски речник

сѵх

сѵх -ꙗ м ЛИ Исихий — един от 40–те кападокийски войнихристияни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март а се мъ мена. дометꙗнъ. сѵх. ꙁмарагдъ С 69.7 Изч С Гр ῾Ησύχιος