Старобългарски речник
схватт 
схватт -схващѫ -схватш св Извадя, издърпам, измъкна ꙁъхват же ꙁъ огн҄ѣ палꙙшта любостраньнааго лота С 232.17 Изч С Гр ἐξαρπάζω ꙁъхватт Нвб изхвана Дюв МлБТР АР Срв изхвата диал НГер