Старобългарски речник
спрост 
спрост -спрошѫ -спросш св 1. Поискам нещо ꙇ спрошъ дъштцѫ напса глѧ. ꙇоанъ естъ мѧ емѹ М Лк 1.63 З А  їспросвъ хартѭ напса тако С 152.14 Измоля, изпрося, изискам [с молба, молитва]. сь прстѫпь кь платѹ спрос тѣло сво М Лк 23.52 З архере же  старьц наѹстшѧ народꙑ. да спросѧтъ вараввѫ М Мт 27.20 З А СК ї спросіте ѹ ба піщѫ себѣ СП 103.21 млость бжѭ. ꙇ клюбе. ꙇ отъпѹщене грѣхомъ съвꙑше спрошъше СЕ 57а 16—17 воле ѹбо їѡсфе спрош  прмъ. вѣс л ѹбо кого прѧтъ прстѫпл҄ь къ кръстѹ.  сьнемъ сѹса С 456.10 2. Склоня, убедя някого да извърши нещо слꙑшѫ же ꙗко  днъ къждо блжкѫ прѣдатъ. да съвръштъ сꙙ реено. же прѣдат братъ брата въ сьмрьть. л спрослъ стъ васъ сотона. просѣат акꙑ пꙿшенцѫ С 136.14 Изч М З А СК СП СЕ С Гр αἰτέω αἰτέομαι ἐξαιτέομαι ζητέω їспрост спросіт ꙇспрост Нвб изпрося ОА ВА НТ Бот Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР РБЕ ДА