Старобългарски речник
спот 
спот -спонѫ -спонеш св Почина си, отпочина си, възстановя силите си мат же го  не сповъш въꙁдѣвъш рѫцѣ  текѫшт де плаѫшт сꙙ до стааго мѫжа С 43.27 трѹдъна мꙙ сѫтъ отъ шъствꙗ пѫтьнааго. повелѣ на мꙙкъцѣѣмъ семъ одрѣ пот м. нꙑн҄ѣ ѹбо спохъ  въꙁмогохъ С 118.24 Изч С Гр ἀναπαύομαι ἀνακτάομαι Нвб изпочина диал ОА НГер ДА