Старобългарски речник
сконьават сѧ
сконьават сѧ
-сконьаваѭ сѧ
-сконьаваш сѧ
несв
Отивам към своя край, към своята гибел
ꙇ сънде бѫрѣ вѣтръна въ еꙁеро. ꙇ сконьаваахѫ сѧ вълаахѫ сѧ
М
Лк 8.23
Изч
М
З
А
Гр
συμπληρὀομαι
сконават сѧ
Нвб
Ø
