Старобългарски речник
савъ 
савъ прил притеж ЛИ Исаев, на Пророк Исая  тъ бо савꙑ гласꙑ слъꙿшааше. же рее. се дѣвца вь рѣвѣ ꙁаьнетъ  родтъ снъ С 245.25 Изч С Гр [τοῦ] ᾿Ησαΐου Нвб Исаев ФИ СтИл,РЛФИ