Старобългарски речник
мѣнце 
мѣнце -а ср Капитал, имущество тво старѣшна стъ дꙗволъ. кръмнкъ ꙁмꙗ ... мѣнце бо т ꙁълое дꙗволъ дастъ. а ꙁмꙗ кръмвъш корабь. адама въ потопъ сьмрьт сьведе С 400.8 Изч С Гр ἐνϑήκη Нвб Ø