Старобългарски речник
ꙁвънѫдѹ 
ꙁвънѫдѹ нареч Отвън, извън, от външната страна покаꙁа намъ  тъ богомъ напсанꙑ го скржал. ꙁвънѫдѹ ѹбо дѣствънꙑ. ꙁвънѫтрь же вдьнꙑ С 278.4 Изч С Гр ἔξωϑεν Нвб Ø