Старобългарски речник
ꙁбѣжат 
ꙁбѣжат -ꙁбѣжѫ -ꙁбѣжш св Избягам, отърва се, спася се от нещо прстѫпьша пожьрѣта богомъ а не надѣта сꙙ ꙁбѣжат рѫкѹ мою С 7.6 да ꙁбѣж(тъ) ѿ тоѩ скръб (в)елк(..) Р IV 1.11 Изч С Р Гр ἐκφεύγω Нвб Срв избѝжен прич мин страд прил избижим прич сег страд прил МлБТР