Старобългарски речник

ꙁбавьнкъ

ꙁбавьнкъ -а м Избавител, спасител поженѣте імѣте і ѣко нѣстъ їꙁбавьніка емѹ СП 70.11 Изч СП Гр ὁ ῥυόμενος їꙁбавьнікъ Нвб избавник остар ВА МлБТР ЕтМл