Старобългарски речник
ерѹсалмовъ 
ерѹсалмовъ прил притеж МИ Ерусалимов, ерусалимски да ѹꙁьртъ благаа ерⷧмова. вꙿсѧ дꙿн жвота своего СЕ 8а 20 Изч СЕ Гр τῆς ᾿Ιερουσαλήμ Нвб Йерусалимов ФИ СтИл,РЛФИ