Старобългарски речник
дтѹмъ 
дтѹмъ -а м ЛИ Идитум — левит, ръководител на една от трите групи музиканти и певци по времето на старозаветния цар Давид [1 Пар 16.41, 25.1] о ідітѹмѣ пъсаломъ асафовъ СП 76.1 въ конць ідтомъві псалмъ дадвъ СП 61.1 въ концъ діто умѣ пѣснъ дадова СП 38.1 Изч СП Гр ᾿Ιδιϑούν От евр Yedūtūn ’хвалещ, прославящ’ ідтомъ ідітѹмъ дітѹмъ