Старобългарски речник
ꙁѣнца 
ꙁѣнца -ѧ ж Зеница съхрані мѩ гі ѣко ꙁѣніцѫ ока СП 16.8 ꙇ ꙁѣнцѭ оью  рѣва ослѣпленѣ. бръноѭ слѣпѹмѹ просвѣщьшемь СЕ 53а 18 ꙇ ꙁѣнцѭ слѣпꙑмъ. ꙇꙁъѣсньшмь. ꙇ давъшмь хромꙑмъ ходт СЕ 53а 24 брьньмъ обнавьꙗше ꙁѣнц ою С 473.14—15 Изч СП СЕ С Гр κόρη ꙁѣніца Нвб зеница ОА ВА Дюв ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА Срв Зенѝца ж ЛИ СтИл,РЛФИ