Старобългарски речник
ꙁнѫт 
ꙁнѫт -ꙁнѫ -ꙁнеш св Широко разтворя уста, зина вьлѣꙁе въ огн҄ь  ꙁнѫвъ прѣда дѹшѫ С 144.21 Образно. ꙁнѫ адъ ѹстꙑ свом С 487.21 Изч С Гр χαίνω Нвб зина ОА ВА НТ ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН ДА