Старобългарски речник

ꙁвонъ

ꙁвонъ -а м Шум, звън  аб бꙑстъ трѫсъ  ꙁвонъ. ꙗкоже въскот ведѫштїмъ го отъ страха С 18.13 Изч С Гр ἦχος Нвб звон остар ВА МлБТР РБЕ БТР ЕтБАН РРОДД ДА Срв звън ОА НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН ДА Звоник МИ Звонци МИ ЙИв,БСМ