Старобългарски речник
ꙁахарнъ 
ꙁахарнъ прил притеж от ЛИ 1. Захариев, на старозаветния пророк Захария слаⷡ҇ давъ ї ꙁахарїнъ СП 137.1 премꙑ кадло ꙁахарꙑно СЕ 15b 10—11 н сце ѹтꙙжъла ѭ кръвь ꙁахарна С 485.13 2. Захариев, на Захария, бащата на Йоан Кръстител ꙇ вьнде въ домъ ꙁахарнъ М Лк 1.40 З А СК пр архере аннѣ  каѣфѣ. бꙑстъ глъ бжі къ оанѹ ꙁахарнѹ снѹ въ пѹстꙑн М Лк 3.2 З А СК ꙁаѧтъ елісавеѳ. жена ꙁахарна А Лк 1.24 Изч М З А СК СП СЕ С Гр [τοῦ] Ζαχαρίου ꙁахарнъ ꙁахарꙑнъ ꙁахарїнъ Нвб Срв Захариев ФИ СтИл,РЛФИ