Старобългарски речник
ꙁаконьнкъ 
ꙁаконьнкъ -а м Познавач на Мойсеевия закон, законник фарсѣ же  ꙁаконьнц. съвѣтъ бж отъвръгѫ вь себѣ. не крьштьше сѧ отъ него М Лк 7.30 З горе вамъ ꙁаконьнкомъ. ѣко вьꙁѧсте клюь раꙁѹмѣню. сам не вьндете.  въходѧштемъ въꙁбрансте М Лк 11.52 З о въпрошъшмъ ꙁаконьнцѣ М 76b 17 Срв. З129b 16 ꙇ се ꙁаконьнкъ етеръ въста къ св. скѹшаѩ   глѧ. ѹтелю то сътворь жвотъ вѣънꙑ наслѣдъствѹѭ М Лк 10.25 З А СК  отъвѣштавъ рее (!) съ рее къ ꙁаконьнкомъ  фарсѣемъ глѧ. аште достотъ въ соботꙑ цѣлт. он же ѹмлъашѧ М Лк 14.3 З А СК М З А СК Калка от гр [ὁ] νομικός Нвб законник книж ОА ВА Бот НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН ДА законник ’калугер’, законници ’роднини на младоженеца’ мн ДА