Старобългарски речник
ꙁаврѣт 
ꙁаврѣт -ꙁавьрѫ -ꙁавьреш св Затворя, преградя пътя на някого сѹн орѫже.  ꙁавьр прѣдь гонѩштїмь мѩ СП 34.3 Изч СП Гр συγκλείω Нвб Ø