Старобългарски речник
жѧтелꙗннъ 
жѧтелꙗннъ -а м Жътвар, жетвар  въ врѣмѧ жѩтвѣ. рекѫ жѩтелѣнемь А Мт 13.30 шедъше ꙁберѣте прѣжде плѣвелꙑ.  съвѧжате ѩ въ снопꙑ ... жѩтва конаніе вѣка естъ. а жѩтелѣне анћлі сѫтъ А Мт 13.39 въ врѣмꙙ жꙙтвѣ ... полож на ꙁем сна свого.  къ жꙙтел҄ѣнемъ прстѫпвъш.  берѫшт класꙑ. вънеꙁаапъ влъкъ пршедъ обрѣте повръженъ дѣтшть С 43.16—17 жꙙтел҄ѣне же ѹслꙑшавъше плаа младеншта.  мат поѹвъш ... въскра съ вьсѣм С 43.21 жꙙтел҄ѣне же ов клцаахѫ ов теаахѫ вь слѣдъ влька С 43.24 Изч А С Гр ϑεριστής ἐργάτης жѩтелѣннъ жꙙтелѣннъ Нвб Срв жетварин