Старобългарски речник
еѵфмъ 
еѵфмъ -а м ЛИ Евтимий — цариградски епископ, по–късно патриарх [490—496 г.]; заточен от имп. Анастасий I Тракиец еуфмѹ архепскѹпѹ къснꙙтнꙗ града. потрѹдвъшѹ сꙙ ꙁа н҄ь С 282.6 Изч С Гр Εὐφήμιος Вж. при еѵтѵм Нвб