Старобългарски речник
ефесъ
ефесъ
-а
м
МИ
Ефес — град в Мала Азия [дн. развалини край селището Кушидаси при вливането на р. Кючюк Мендерес в Егейско море], основан ок. XII в. пр. н.е., главен град на римската провинция Азия
лѫкам анѳѵпатъ посъла да веден бѫдете въ ефесъ
С
137.6
аꙁъ же власъ въ ефесѣ сꙑ. въ то врѣмꙙ ѹпраꙁнвъ сꙙ отъ дѣла цра. прѣпсахъ протлъковавъ отъ рѹмъска ѧꙁꙑка (ѧꙁꙑка) на гръескъ
С
144.23
Изч
С
Гр
῎Εφεσος