Старобългарски речник
елдъ 
елдъ -а м ЛИ Еладий — християнин, убит с камъни заедно с дякона Теофил в Северна Африка [III в.]. Пр. на 8 януари мⷺца енѹⷬа ѕ҃. страⷭ стѹю мⷱкѹ теофла дакона.  елда А 141а 11 Изч А Гр ῾Ελλάδιος