Старобългарски речник
дѫбрава 
дѫбрава -ꙑ ж Гора, лес се слꙑшахомъ ѭ въ ефрантѣ. обрѣтомъ ѭ въ полхъ дѫбравꙑ СП 131.6 гласъ гнь съвръшаѭштаго елені.  отъкрꙑетъ дѫбровꙑ СП 28.9 ѣко въ дѫбровѣ дрѣвьнѣ секꙑрамі расѣшѩ двьрі его СП 73.5 ѣко огнь ї попалѣетъ дѫбровꙑ СП 82.15 гоже словеса ѣко огнь попалѣѩ дѫбравꙑ СЕ 55b 12 Изч СП СЕ Гр δρυμός дѫброва Нвб дъбрава ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН АР БТР РБЕ ДА дубрава диал ОА ВА ДА Срв Дъбрава МИ Дъбравино МИ Дъбравите МИ Дъбравице МИ Дъбравке МИ СНМБ Дубраве МИ БС,ТГ ЙЗах,Кюст Дабрава МИ ЙЗах,Кюст Добрава МИ ЙЗах,Кюст АМС,Слав. нас. Алб ВК,Мя Добравата МИ ЙЗ,МИПан Дъбравов ФИ СтИл,РЛФИ