Старобългарски речник
достоновѣрьнъ 
достоновѣрьнъ -ꙑ прил Заслужаващ доверие ходвъш же  вдѣвъш достоновѣрьн отьц. т съповѣдашꙙ намъ С 168.19—20 Изч С Калка от гр ἀξιόπιστος Нвб достойноверен остар ВА НГер МлБТР ЕтМл достойноверний остар ВА