Старобългарски речник
доброльнъ 
доброльнъ -ꙑ прил Хубав, красив вждѫ же тꙙ  доброльна.  рѣва ꙁѣло С 100.13 Изч С Калка от гр εὐειδής Нвб доброличен остар ОА ВА РБЕ