Старобългарски речник
дльготрьпѣт 
дльготрьпѣт -дльготрьплѭ -дльготрьпш несв Проявявам голямо, безгранично търпение, великодушие, снизходителност мꙿного т блꙙдъшѹ ождахъ длъготрьпꙙ. ѫроде  непрѣподобьне С 12.11 Прич. сег. деят. като прил. дльготрьпѧ μακρόϑυμος Дълготърпелив васлскъ рее. отецъ нарцаатъ сꙙ ...  штедръ.  млоствъ  длъготръпꙙ С 21.20—21 Изч С Калка от гр μακροϑυμέω длъготръпѣт Нвб Срв дълготърпеливо нареч остар дълготърпение ср остар РБЕ